Групова терапия

Моделът на груповата терапия, най-разпространен и близък до психоанализата, е този на Ъруин Ялом. Автор на най-известния учебник по психотерапия „Теория и техника по психотерапия”.

История на възникването на груповата терапия

Самото участие в група има терапевтичен ефект, който е наподобявал на ефекта на новопоявилите се индивидуални терапии, подобно на катарзисната техника на Фройд (емоционално разтоварване).

Джоузеф Прат правил групи за туберкулозно болни хора преди Втората световна война в САЩ. Джоузеф Прат се счита за предшественик на групите за самопомощ след Втората световна война и се счита за основателят на съвременната групова терапия.  Провежда часовете си под формата на лекции в една църква, подпомагаща финансирането на неговия проект. Опонентите му твърдят, че успехът му се състои в неговата силна личност.

Това са групи, в които се събират хора със сходни проблеми, за да си помагат сами. Например групите на анонимните алкохолици. Това също е форма на групова терапия. Общото на тези групи е хомогенността на проблемите в една група. Позитивното емоционално отношение към лидера допринася много за позитивното развитие на групата.

Якоб Морено създава ПСИХОДРАМАТА, която възниква по същото време в САЩ с групите за туберкулозно болните. Организира групи от проститутки и използва групови техники в практиката си, преди да дойде в САЩ през 1925 г. Основава първото списание по групова психотерапия 1931 г.

След Втората световна война се появяват групите (национални тренингови лаборатории) в Бетъл – занимават се с развитието на организациите и тренинг за умения. Интересуват се и от израстването на личността и използване на невербалните техники, за да подпомагат самоактуализацията и интимността.

Енкаунтъргрупите– насърчават откритостта, автентичността, конфронтацията и взаимодействието. Ударението е върху изправянето на хората един пред друг и честното изразяване на чувствата.

Групите са дефинирани от целта си, за да се извърши определена работа. Между участниците се създават емоционални връзки, (симпатия, антипатия, завист, ревност и др…). В групите възникват два вида структура: ФОРМАЛНА СТРУКТУРА- армията например, с официално назначен лидер и йерархия ) и НЕФОРМАЛНА СТРУКТУРА (възниква спонтанно на базата на емоционалните отношения на хората в групата).

Всяка група има спонтанно склонността да излъчва лидер и излъчването му е свързано с това, че останалите членове на групата се признават за равни пред лидера, също очакват че отношението на лидера към членовете ще бъде еднакво за всички! Ще ги обича по равно. Това е лепилото, което споява всички човешки групи! 

На лидера се приписват такива качества, които всеки един участник в групата би желал да притежава. Лидера се идеализира. Срещата с лидера е сходно с чувството на екстаз. Подкрепящите лидери, които осигуряват внимателни интерпретации, са склонни да носят полза на членовете на групата, докато при по-малко подкрепящите и по-критичните обикновено има относително висок процент на групови членове, на които е навредено.

Развитието на емоционалните взаимоотношения между участниците в групата се нарича ГРУПОВ ПРОЦЕС.

Дефиниция на ГРУПОВАТА ТЕРАПИЯ: форма на психотерапия, при която груповият процес се използва като средство за постигане на терапевтично действие.

Такъв модел е моделът на Ъруин Ялом, т.нар. ИНТЕРПЕРСОНАЛНА, МЕЖДУЛИЧНОСТОВА ПСИХОТЕРАПИЯ, защото теоретично, основа за този модел е интерперсоналната психоанализа, която е разновиднoст на класическата психоанализа, която e възникнала в САЩ през 30-те години, чиито създател е Х. Стек Съливан. Неговата Междуличностна теория разглежда психиатрията по същество като занимаваща се с процесите на взаимодействие между хората. Той определя генезиса на психичните разстройства като междуличностни процеси, които са или неадекватни на ситуацията, или прекалено сложни заради илюзорни лица, които също са интегрирани в ситуациите.

Малката терапевтична група, стига да не е силно структурирана ще се развие в социален микрокосмос. Всички междуличностни перцептивни изкривявания на пациентите, цялото им патологично междуличностно поведение неизбежно ще се проявят тук и сега в групата. След като се идентифицират, те стават потенциално достъпни за терапевтична интервенция.

Процесът на изявяване на патологията и нейната идентификация често е по-силен в груповата, отколкото в индивидуалната терапия – има по-силен спектър от междуличностна стимулация, по-голям брой очи и уши, за да помогнат при идентификация на моделите. С подкрепата на другите и на терапевта, пациентът може да открие смелост да експериментира с дълбоко вкоренените си модели. Подкрепата на групата е сила, която подхранва личното чувство за овладяване и подкрепя привлекателността на групата за пациента.

Броят на участниците в групата да не е повече от 8-10 човека (за интеракционната група). Задължително се осигурява максимална КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ (да се спазва личната тайна на пациента). Поради това се изисква човек да няма никакви контакти с тези хора и с терапевта извън групата.

Групата може да създаде модел който да промени създадените погрешни представи от личния несполучлив опит на човек от собствената му семейна среда.

Всяка групова сесия продължава един час и половина.

Груповият процес минава през различни етапи на развитие на групата. В терапевтичната група никой не знае какво го очаква. Използват се различни механизми за справяне със стреса. Основен въпрос е: ЗАЩО СЪМ ТУК? КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВЯ?   

Това, което можете да получите, е Групова терапия през призмата на Когнитивно-поведенческата терапия. Ще усвоите техники и ще имате възможност да се докоснете до света на другите членове от групата.