Мотивационно интервюиране

Това е стил на общуване, целящ да укрепи мотивацията и решимостта на клиента за промяна. В мотивационното интервюиране се използва и дори се надгражда клиент-центрираният терапевтичен подход на Карл Роджърс. Общуването се осъществява не просто в дух на подкрепа и сътрудничество, но и на дълбоко уважение към личностната автономност и личния избор на човека.

Фокусът е върху израстването и благополучието, както и върху пълното доверие в първично заложената му мъдрост. Методът, по който се осъществява МИ, е ясно структуриран – редуват се четири процеса:

• Ангажиране
• Фокусиране
• Пробуждане
• Планиране 

Те могат да образуват цикъл, задвижван от прилагането на базисни умения: задаване на открити въпроси, утвърждаване, отразяване и обобщаване.

Поради своята семплост и най-вече заради духа си МИ намира изключително широко приложение. Освен в здравеопазването, психотерапията и психологическото консултиране, лечението на зависимости, социалната работа, МИ може да се прилага в политиката, бизнеса, маркетинга и редица други сфери. Навсякъде, където човек се сблъсква с необходимостта от промяна. Най-ценното е, че МИ може да се прилага и в ежедневното междуличностно общуване с членове на семейството, близки приятели и колеги.

Мотивационното интервюиране е колаборативен стил на водене на разговори, който има за цел да подсили личната мотивация и ангажимент на човека за промяна. Мотивационното интервюиране е центриран върху клиента стил на консултиране, който се занимава с често срещания проблем за амбивалентността към промяната.

Мотивационното интервюиране е и целево-ориентиран стил на комуникация, който отделя особено внимание на езика на промяната. Той е създаден, за да подсили личната мотивация и ангажимент на клиента за постигане на определена цел, посредством извличане и изследване на собствените причини за промяна в атмосфера на приемане и алтруистична помощ.

10 неща, които мотивационното интервюиране не е:

• Не е базирано на транстеоретичния модел на Прохазка и ДиКлементе
• Не е начин да измамиш хората да извършат нещо, което не искат
• Не е техника
• Не е изследване на баланса на решението
• Не изисква непременно даването на обратна връзка от направена оценка
• Не е форма на когнитивно-поведенческа терапия
• Не е центрирана върху клиента терапия
• Не е лесна за научаване
• Не е просто една добра практика на консултиране
• Не е панацея за всичко

Мотивационното интервюиране е:  

• Разговор за промяната. Обикновено, но не задължително относно поведенческа промяна. С времето, промяната е дефинирана по-широко.

Мотивационното интервюиране ИМА:

• Определена задача. Да предизвика, събуди, извлече и засили личната мотивация на клиента за промяна
• Партнъорство. Личностно (клиент)-центрирано сътрудничество

Мотивационното интервюиране УВАЖАВА:

• Автономността и самоопределението. Хората могат и правят техните собствени избори
• Предизвикващо. Извличащо. Търси, предизвиква, събужда и извлича собствената мотивация на клиента за промяна.

Мотивационното интервюиране ИЗПОЛЗВА:

Определени техники/умения. Например – селективното използване на отворени въпроси, ориентирано към постигането на определена целева промяна.

• Мотивационното интервюиране е чувствително към определени форми на речта на клиента. Извлича и подсилва говоренето на клиента насочено към промяна
• Мотивационното интервюиране реагира по определени начини на говоренето за промяна на клиента. Влизане в детайли, подкрепя. Рефлектиране, правене на обобщения.
• Мотивационното интервюиране реагира по определени начини на резистентното говорене и говоренето за запазване на сегашното състояние на клиента- неконфронтационно.

Четирите основни терапевтични принципи на МИ са:

• Изразяване на емпатия – във всички многобройни изследвания върху това, какво прави психотерапията ефективна, емпатията винаги е била елемента, който най-тясно е свързан с успеха. Правилното изразяване на емпатия по Роджърс е основно умение в МИ и хората, които не могат да я изразяват не са в състояние да работят МИ.
• Развиване на противоречие между проблемното поведение и важни за клиента ценности и/или цели – основния стил на деликатната ефективна директивност на МИ е в промотирането на промяната чрез конфронтация на клиента със самия себе си в рамките на терапевтичната сесия с понякога драматичното преживяване на вътрешната си амбивалентност.
• Заедно с резистентността – разбирането за резистентността като динамичен феномен от интеракцията между терапевта, клиента и неконфронтационния стил на МИ водят до това, че резистентността на клиента не се атакува директно, а се търсят начини тя да бъде заобиколена и разсеяна и клиентът отново да се върне на пътя на промяната.
• Подкрепа на личната ефикасност на клиента – ако клиентът няма увереност, че може да извърши положителната промяна в своето неудовлетворяващо поведение, той/тя никога няма да я постигне.