Семеен психолог София

Семейната терапия е сред най-търсените услуги в нашето съвремие. В забързаното и изпълнено с работа и задължения ежедневие, огромен брой двойки и съпрузи не успяват да намерят правилната формула за добър семеен живот. Ето защо те често прибягват до услугите на специалисти по семейна терапия.

Никакъв аспект на човешките преживявания не е толкова емоционално зареден и не оказва такова огромно влияние върху живота ни, както взаимоотношението ни с другите хора. Връзките с приятелите, родителите, любовните партньори и децата винаги се споменават на първо място, когато хората са запитани кое прави живота им смислен.

Кембъл и сътрудници обобщават резултатите по национални проучвания в САЩ и сочат, че все още бракът, семейният живот и приятелствата според хората са по-важни за удовлетворението от живота от финансовия успех, материалните притежания и постиженията в професионалната кариера.

Поради тези причини е от изключително голямо значение да се спрем по-подробно на основните междуличностни умения, които обикновено попадат в четири области:

– взаимно познаване и изпитване на доверие

– точно и недвусмислено комуникиране един с друг

– взаимно приемане и подкрепяне

– конструктивно разрешаване на конфликти и проблеми във взаимоотношенията

Никой не ни учи на  тях в училище. Всеки, който е преживял болката от разпадането на лична връзка, от „пълното “ неразбиране от страна на  най-близките, от самотата, и от невъзможността да се постигат личните взаимоотношенчески цели, знае, че истината съвсем не е такава. Ефективната комуникация съвсем не е синоним на многословието или на свободното боравене с думите. Хората могат с часове да си говорят и да не предадат никаква информация или да не общуват в истинския смисъл на думата.

Напоследък модерната фраза в англоезичните страни е качествено време – независимо дали партньорите във взаимоотношенията или родителите и децата прекарват двадесет минути или двадесет часа на ден един с друг, критичният фактор е да се разбират един друг, да се чувстват разбирани и да са в състояние ясно да изразяват чувствата и мненията си.

Необходимо е двамата партньори във взаимоотношенията да осъществят междуличностна акомодация, или процес, чрез който двамата участници се приспособяват към проблемите, възникващи във взаимоотношенията, и който се състои от два основни компонента:

1. Структуриране на взаимоотношенията, или определянето на ролите, отговорностите, нормите, удовлетворяващите стандарти и другите измерения на възникващата връзка.
2. Разрешаване на несъгласията и конфликтите.

Дефиниция за Семейна терапия

Под Семейна терапия е прието да се разбира комплекс от психотерапевтични методи и прийоми, насочени към лекуване на пациента в семейството и с помощта на семейството, а също така и за оптимизиране на семейните взаимоотношения. Семейната терапия е особен вид терапия, насочена към корекции на междуличностните отношения и имаща за цел отстраняване на емоционалните разстройства в семейството.

Семейното консултиране, или семейната терапия включва взаимодействието между професионалното консултиране и семейството, в което членовете получават помощ да подобрят индивидуалния растеж на всеки от семейството, чрез достигане на баланс и здрави взаимовръзки помежду си.

При тези условия семейните членове трябва да се справят и разрешават конфликти, така че както развитието на индивида, така и развитието на семейството се подобряват.

Един от първите основоположници на семейната терапия в Русия, както и в света, е И. В. Маляревский, който създава в Санкт-Петербург лечебно-възпитателно заведение за психично болни деца и юноши, администрацията и персоналът на което отделят особено внимание на диагностиката на взаимоотношенията в семейството на психично болните и ролята на неправилното възпитание за появата на душевните болести. С роднините на болните се провеждат особени сеанси на „семейно възпитание“.

В САЩ първият семеен психотерапевт е Джон Бел, който основава своята практика на принципите на груповата терапия. По време на семейната терапия Бел се стреми да стимулира открита дискусия с цел разрешаване на различни проблеми.

Брачната консултация е термин, който обозначава системното приложение на техники, насочени към модификацията на дисфункционални отношения.

По отношение на брачната консултация са налице три отделни клинични подхода.

Първият от тях е разшириряване на силно разпространената през този период психоаналитична ориентация, която се фокусира върху индивидуалната динамика на всеки един от съпрузите. Клиентите се приемат индивидуално или от един и същ терапевт, или в сътрудничество с негов колега.

Вторият подход се дистанцира от психоаналитичните проблеми и се фокусира само върху третирането на брачните отношения. Той показва колко е важно да се третира брачният конфликт в присъствието на двамата партньори, да се наблюдава тяхното общуване и да се идентифицират непосредствено техните сблъсъци.

Третият подход се фокусира върху необходимостта да се оценят както индивидуалната динамика на всеки от съпрузите, така и конкретният начин, по който преплитането на индивидуалните модели води до дисфункция в общуването и взаимоотношенията. Подобен подход включва смесването на различни клинични стратегии, включително индивидуални, съвместни и методи на сътрудничество.

Термините „семейно консултиране“ и „семейна терапия“ се използват взаимозаменяемо от много експерти, практикуващи в областта.

Развитието на брачното консултиране представлява много повече от развитието на отделен клиничен метод. Той отбелязва началото на голяма промяна в областта на терапията към разбирането, че разстройствата на отношенията са свързани със семейни процеси, с мрежата на личните връзки и със социалното обкръжение. От края на 40-те години идеята, че хората действат в рамките на системи, намира място и в семейната терапия.

Брачното консултиране и семейната терапия сега са слети в по-общата дисциплина брачна и семейна терапия. Много терапевти, които се идентифицират предимно като брачни консултанти, включват също децата  и прародителите в терапията за една или повече сесии. Обратно, някои семейни терапевти предпочитат да работят с брачните взаимоотношения след като децата, които първоначално са носители на симптомите, се извадят от фокуса на вниманието.

Услугите на семейното консултиране и терапия, обществените агенции и частните практики се увеличават рязко през последните 20 години. Три са основните форми на семейно консултиране:

1. Сътрудничество – различните консултанти работят с различни членове на семейството в различни сесии
2. Конкурентна теория – един и същ консултант работи с различни членове на семейството в отделни сесии
3. Съвместна теория – консултантът работи с цялото семейство.

Във връзка с фокусирането върху семейната система най-често срещани са три етапа или комбинация от 2-3 терапии.

Системната ориентация е присъща на цялата област брачна и семейна терапия. Тя обаче се интерпретира различно в различните модели – структурния, стратегическия, преживелищния, комуникативния и психодинамичния. Наред с тази широка ориентация се появяват и други школи, свързани със социалното учене и центрирания върху личността подход.

Теорията за системите е общата рамка за широк спектър от терапии. Много терапевти се позовават на нея, но всеки я разглежда донякъде различно. Брачните отношения съществуват в рамките на система на междуличностното общуване. След като тази структура се определи, се поставят и конкретните цели на промяната.

Представителите на поведенческата теория разглеждат брачния дистрес като разстройство на взаимното подкрепяне. Партньорите могат да преживеят промени в чувствата и познанията си за своето взаимоотношение, чрез увеличаване на положителните и намаляване на отрицателните действия. Браун идва от психодинамическата ориентация и отделя особено внимание на семейното родословие.

Той показва как семейната история определя какво става с човека и неговото семейство в настоящето. Джералд Патерсън и неговите колеги възприемат Бихевиористичните и Когнитивно-бихевиористичните методи по отношение на семейството. Патерсън не само се занимава с терапия, но се интересува от семейното образование като способ за решаване на проблемите.

В клиничната практика различните теоретични модели са свързани със специфични клинични стратегии. Опитните терапевти обаче познават различните гледни точки и ги смесват системно. 

Използваните в брачното консултиране методи за интервенция също са обект на нарастваща интеграция и се обръща внимание на индивидуалните и семейните компоненти, както и на тези на взаимодействието. Много практици работят с непосредствено идентифицирани проблеми в комуникацията. Някои работят с групи от няколко брачни двойки. Практиците, които се насочват към съществени промени, откриват широк спектър от фактори, предизвикващи брачната дисфункция. Те могат да бъдат установени в развитието на всеки от партньорите, като се започне от най-ранните модели на привързаност и развитие.

Проблемите при формирането на семейството – поемането на родителски роли и създаването на подсистеми в семейството, балансирането на междупоколенческите коалиции, представляват други потенциални причини за дисфункция.

Семейното консултиране обикновено отнема по-малко време, отколкото индивидуалната терапия, защото се фокусира по-прецизно върху специфичен проблем вътре в семейството. Когато проблемът е елиминиран, семейството и терапевтът могат ясно да преценят, че целта на консултирането е постигната. Необходимите сесии за семейно консултиране обикновено са между 8 и 20. Тук можете да се подложите на прецизна семейна терапия, през призмата на Когнитивно-поведенческата терапия и схема терапия.