Детски психолог София

Детската и юношеската психология е вид психологически психотерапевтичен процес, който се фокусира върху определена възраст,  отчитайки нейните характеристики. Тя определя рамката, в която протичат сесиите и използваните техники за работа. Детската и юношеската психология е много по-всеобхватен, динамичен и многообразен процес, отколкото консултирането на възрастни. Има своите особености, които го отличават от консултирането при възрастни. Една от съществените разлики е подходът.

Как работи добрия детски психолог?

При малки деца не се прилага психотерапия. Използват се само игрови техники. Консултирането в детска възраст предлага далеч по-голямо многообразие от консултирането на възрастен. Освен разликите в рамката, в която протича консултирането и техниките, които се използват, съществен момент в детско-юношеското консултиране е и работата с родителите. В ранна детска възраст тя може да се окаже много по-важна, отколкото работата със самото дете.

В детската психология детството се разделя на четири периода, отчитайки промените в тази възраст:

• Ранно детство – от 2 г. до 5 г.
• Средно детство – от 5 г. до 9 г.
• Предюношеска възраст – от 9 г. до 12 г.
• Юношеска – след 12 г.

За първия период е характерно, че детският психолог се съсредоточава предимно върху работата с родителите.

Във втория период детският психолог има възможност да използва богат арсенал от техники, включително и групови, които да помогнат на детето да изрази, отреагира и преработи несъзнаваните представи, които го притесняват.

В третия период някои от децата нямат нужда от „помощни техники“ и могат пълноценно да говорят за проблемите си.

В четвъртия период говорим вече за тийнейджъри, които имат вербални умения и точно и ясно поставят целите си пред терапевта.

Детски консултации в практиката често се налагат и  при постродилна депресия и са задължителни при преждевременно раждане или при деца с увреждания.

Децата имат реални психологически трудности и страдат също като възрастните. Съществува илюзорното убеждение, че страданията, достъпни на възрастните – като загуба на обичания обект, ревност, проблеми във взаимоотношенията, чувство за вина – не са присъщи за децата. Налага се дори убеждението, че детето не може да страда, защото възрастните правят всичко, за да се чувства добре. Моята практика показва, че все по-често децата на новото време се нуждаят от психологическа помощ.

Децата страдат много по-често отколкото предполагаме и имат нужда да бъдат чути и приобщени, да изкажат мнението си и желанията си. Възрастните често прескачат тези техни потребности. Когато не среща разбиране за това, което иска да изкаже като думи или чувства, детето го показва чрез действията си. Те могат да бъдат проблеми с храненето и чести боледувания, през агресивни прояви и провали в училище, до употреба на дрога и суицидни опити.

Основната цел на консултирането на деца е да се предотвратят подобни действия и да се осъществи намеса в определени граници. От тук произлизат и основните цели на консултативната работа с деца:

• Решаване на конкретния проблем и редуциране на симптомите
• Превенция по отношение на болестта, ако има такава или превенция по отношение на неадаптивното поведение.

Както и при другите видове консултативни процеси, консултирането в детска възраст има своята специфичност. Обуславя се от самото развитие, от психическите особености в този възрастов период и от социалния статус на детето и др. При започване на консултативния процес трябва да се вземат под внимание и редица обстоятелства. Например – как е преминало раждането, имало ли е детето травми и удари в главата, губило ли е съзнание, получавало ли е гърчове и т.н. Към детето се подхожда внимателно и се прилагат принципите на емпатията.

Семейството често пъти е причина за отключване на депресия, тревожност както и много други психични разстройства у детето. Негативната семейна атмосфера е източник на конфликти и напрежение. Тези конфликти са предпоставка за възникване на емоционални и поведенчески проблеми. В този смисъл консултативната работа трябва да е насочена, от една страна – към детето, за да се стопират невротичните симптоми и да се укрепи формиращата се личност, а от друга – към семейната група, с която детето е по-силно свързано.

Основна задача на детския психолог е да установи къде се е зародил проблема, тъй като във връзка с по-горе изложеното, една от причините за емоционалните и поведенческите проблеми на детето е отношението и поведението на родителите и учителите.

• Детска психотерапия

Според съвременни изследвания психологическите нарушения в детството са често срещани. Най-широко разпространени са:

   – Агресия и загуба на контрол
   – Хиперактивност с дефицит на вниманието
   – Детски страхове (нощни страхове, страх от изоставяне, училищна фобия, предметни страхове и др.)
   – Опозиционни разстройства (неподчинение, негативизъм, предизвикателно поведение)
   – Трудности в ученето и усвояването на умения
   – Депресия

В психотерапията е желателно участието на родителите, като се акцентира върху постиженията и успехите на детето. При тиинейджърите основната форма на терапевтичен контакт е разтоворът. Когнитивно-поведенческата психотерапия е ефективна при контрол на настроението, за регулация на агресивността, както и при лечение на тревожност в детска възраст. Този вид терапия променя познанията на детето и от там се достига до ново, по-ефективно поведение. Също така се прилага и при психически разстройства в детска възраст.